Публикации за четата на Таньо войвода

                За Таньо войвода сме наследили само беглите бележки от З.Стоянов, Д.Страшимиров, Н.Обретенов, Г.Димитров, останали неточни и непопулярни.След Освобождението Захари Стоянов пръв проявил интерес към четата на Таньо войвода.Във втората част на неговите”Записки по българските въстания”бил предвидил след въстанието в Батак, Перущица и Брацигово да разгледа революционните движения и в други райони, включително и в Сливен.Изпратените му от Никола Обретенов данни от разказа на разпитания от него четник Иван Христов Абрашев останали забравени и неизползвани в архива на писателя до 1958 год., които за пръв път използвал историка Иван Стойчев.Захари Стоянов в издадената през 1888 г.биография на Христо Ботев под черта упоменава, че четицата на Таньо Стоянов, състояща се от 8-10 души, минала почти едновременно с Ботевата чета и войводата й бил убит в горите между Разград и Попово.

          Първата съвсем кратка публикация за четата се появила през 1896 година в книгата на Георги Димитров”Княжество България”.Там са посочени имената на войводата и още 7 четници и погрешно е отбелязано, че четата води сражение при с.Побит камък и била разбита при Попово.Тази публикация остава забравена почти шест десетилетия, докато към нея се връща през 1958 година историка Иван Стойчев.Втората публикация за четата е от 1907 година и принадлежи на историка на Априлското въстание Д.Т.Страшимиров.и представлява една невярна версия за четата.Според нея чета от десетина души преминала по стъпките на Панайота от 1867 година и към Омурташко била нападната и изклана.

           Третото съобщение за четата на Таньо Стоянов се явява след близо две десетилетия във връзка с написването на историята на гр.Сливен, отпечатана през 1924 година ,  с автор д-р С.Табаков.В нея той бегло споменава за своя именит съгражданин, че преминал Дунава между Русе и Силистра и след сражения с турците войводата и четниците падат убити между Разград и Осман пазар/Омуртаг/.

       Четвъртото съобщение за Таньо войвода и четата му е от Никола Обретенов две години по-късно/1926 год./В статия във в.”Родна  защита”, въз основа на разказ на четника Петър Иванов Русков дава приблизително най-вярната картина за пътя и действията на четата.

      Някои достоверни данни за биографията на войводата, събрани от сестрите му в Сливен и от сливенци- съвременници, изнася през 1928 година племенникът на войводата Киро Ив.Киряков във в.”Отечество”, а във в.”Разградско слово” през 1935 година учителката Н.Г.Попова преразказва бележките на Н.Обретенов.

      Историкът на Разград, съвременник на четата и очевидец на донасяне на Таньовата глава в Разград,  акад.Анание Явашов, в издадената през 1930 година история за Разград отбелязва бегло за четата, без да споменава името на войводата, което му е неизвестно.

         По-популярно става името на Таньо войвода, когато през 1935 година Комитетът за издигане паметник на Хаджи Димитър в Сливен издава сборник”Той не умира”, където се поместват  кратки биографични данни за Таньо войвода, като са използвани главно данните от статията на Киро Киряков и тия на д-р С.Табаков в историята на Сливен.

         .През 1936 година в Разград, послучай 60-годишнината от гибелта на войводата и четата му,  инициативен комитет организира тържество- възспоменание, подсказано от  Н.Обретенов от Русе, на което той присъства, организирано по призива на учителката Николина Попова ,  и с участието на обществеността на гр.Разград.На мавзолея на Освободителите се поставя паметна плоча с имената на известните тогава 9 четници на Таньо  войвода и се издава брошура”Помен за Таньо войвода и четата му”.

         Киро Киряков излиза със статии за Таньо войвода още два пъти след това в сливенските вестници”Изток” и „Правда”, в които изнася и нови данни.

        За последен път преди 9 септември 1944 година за Таньо и четата му четем в „Спомени за българските въстания” на Никола Обретенов.

          Неясни и откъслечни спомени за четата и някои от четниците са записани през 30-те години от Васил Маринов в книгата му”Делиорман” и от Н.Кънев и А.Попов в „Попово и околностите му”.

          Професор Стефан Каракостов в книгата си”Диарбекирски заточеници”, излязла през 1946 година, описва съденето на заловените четници в Русе и ги смята за ботеви четници.Той е ползвал данните от разградската брошура, от сборника”Той не умира”и от съобщението на Д.Страшимиров във връзка с пълномощното дадено на Таньо от Левски.Разпитаните син и дъщеря на знаменосеца на Таньовата чета, считаха че баща им е бил в Ботевата чета.

           Цели 12 години след това за Таньо войвода и четата му не се отпечатва нищо.

           През 1958 година/ 80 години след подвига на четата/ е написано първото, макар и неточно и непълно историческо изследване за войводата и четата му от историка Иван Стойчев, отпечатано в кн.2 на сп.”Исторически преглед”.При написване на своя труд той е ползвал публикуваните дотогава известия и спомени на съвременници, а така също и непубликувани материали, главно от фондовете на Народната библиотека и на Архивния фонд при БАН, разказът на четника Иван Хр.Абрашев, записан от Н.Обретнов през 1883 година и ръкописните му бележки 1926 година, съставени въз основа на преписка с четника Петър Иванов.

           След упорито издирване в русенските архиви, в Кубрат и някои други селища бяха открити значителен брой статии и бяха записани доста спомени на живи потомци на войводата  и на някои четници, открити бяха снимки и неизползвани преди това публикации, установен беше знаменосецът  и беше определен пътят и действията на четата през Лудогорието и Поломието.

           За живота и дейността на юначния български войвода Таньо Стоянов, повел своята чета през бунтовната 1876 година да се бие за свободата на поробеното отечество можем да научим от книгата”По пътя на четата на Таньо войвода”, автор Николай Ликовски, изд.Медицина и физкултура”, гр.София, 1985 г.Послеслов на автора:

           „Извървяхме пътя на четата, читателю!

    Огнен път извървяхме с теб, защото преди век по него са минали огнени мъже и защото всяка крачка от този път е крачка от земята ни.От тази земя, която откърми тези мъже.За да ни я оставят-в една песен, в едно слово, в един подвиг.

    Дълго вървяхме с теб.На една крачка от тях вървяхме.Не можахме да ги стигнем.Не защото ни дели столетие, а защото не се стига лесно огънят.Още по-трудно се стига с думи до едно дело, останало в сърцето на народа-па макар и сътворено от шепа баладични мъже.

    А те си остават все същите хъшове, тръгнали на живот и смърт само с едно желание-да забият тежкия петстотингодишен нож в сърцето на империята.Безсилно е времето над тяхното дело, както няма сили над оная глава, решила да се отдели от плещите си в името на свободата.На нас ни остава да кичим паметниците им с цветя и да запазим техния дух.............”

              Най-голяма заслуга за изследване на четата на Таньо войвода има нашият съгражданин от с. Свещари, Исперих- Борис Илиев.В продължение на 30 годишни изследвания, дирения, справки по известни и новооткрити извори той е изследвал  четата, маркирал е нейния боен път, установил е автобиографията на повечето четници и отразил това в своята книга”Четата на Таньо войвода”-втората чета в помощ на Априлското въстание през 1876 година.”Организира традиционно поход по автентичният път на четата от 1986 година до днес.